Статуята на свободата е много повече от просто гигантска фигура в Ню Йорк. Тя е символ, който носи в себе си десетилия на политически борби и инженерно съвършенство, започвайки своя път далеч от американските брегове – в сърцето на Франция.
Всичко започва през 1865 г. с визията на Едуар дьо Лабуле, който иска да изпрати послание за свобода и равенство, вдъхновено от американската република и борбата срещу робството. Пътят от тази смела идея до официалното откриване през 1886 г. е дълъг и труден, преминавайки през бури от войни и политически промени в Европа.
За да се превърне в реалност, проектът изисква истинска гениалност. След като е сглобена за първи път в Париж, статуята е разглобена в 214 дървени сандъка и пренесена с кораба Isère. Но истинското чудо е вътрешността ѝ. Гюстав Айфел създава сложен железен скелет, който позволява на огромната фигура да остане стабилна дори при най-силните ветрове.
Интересно е, че Lady Liberty не винаги е била зелена. Първоначално тя е блестяла с естествения цвят на медта, но с времето окисляването е създало защитния зелен слой, който познаваме днес. Макар да изглежда масивна, нейната медна обвивка е изненадващо тънка – едва 2,4 милиметра, което прави общото тегло на конструкцията около 254 тона.
Докато Франция поема разходите за самата статуя, САЩ трябва да изградят постамента. Когато средствата свършват, в игра влиза Джоузеф Пулицър. Чрез своя вестник той обединява хиляди обикновени граждани, които даряват малки суми, за да се осигури основата на монумента.
В детайлите се крие смисълът. В лявата си ръка статуята държи таблет с датата на американската Декларация за независимост (4 юли 1776 г.), а факелът в дясната символизира просветлението. Макар днес да я свързваме с надеждата на милиони имигранти, първоначално тя е била посветена на политическата свобода и републиканските ценности на XIX век.
