Удължителният закон е усмирителна риза за разходите. За някои това е добре, но според експертите, така се държи държавата на стендбай. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Лице в лице“ по bTV във връзка с удължителния бюджет, цитиран от novini.bg.
Очевидно е, че за едни, за които плаща правителството – има, за други – не. Има служители, които са на минимална работна заплата след приемането на еврото. Подобна е ситуацията в „Български пощи“ и градския транспорт на София, даде пример той.
По думите му за да се избегне това са нужни 27-28 млн. евро.
Димитров предупреди, че накрая ще се върнем към внесения и негласуван бюджет, а загубените шест месеца за хората някой ще трябва да ги обясни. Този бюджет е възможно най-добрият за България, съгласуван между синдикатите и бизнеса, категоричен е той.
Президентът на КНСБ коментира и картелните споразумения, които КЗК освети. „Карадимов обяви, че има две компании, които държат 77% от пазара на млечните продукти у нас. Затова няма защо да се чудим, че няма конкуренция и цените стоят високи. КЗК може накаже тази концентрация и да накара фирмата да прехвърли деля си, за да няма монопол. Второто е да накаже собственика на двете фирми, който е общ за тях, да се наложи санкция, която да е в полза на пазара. Това трябва да има дисциплиниращ ефект за всички останали, както и при услугите“, смята той.
Димитров заяви, че спекула има. „Най-накрая регулаторите и НАП трябва да покажат, че има държава. Когато виждаме, че оризът в България стига до магазините с 60% по-висока средна цена, някой трябва да се намеси. При белия боб е също – поскъпване с 60%. Най-много поскъпнаха извънсезонните зеленчуци“, каза още той.
