Физическата атака на Мирчев срещу Пеевски и вербалната му срещу Борисов, освен, че е апотеоз на проваленото им партньорство, има и един интересен страничен ефект. Демаскирането на „Възраждане“.
По принцип физическите сблъсъци, насилието, антисистемното поведение, късане на микрофони, окупации, крясъци, знамена и т.н. са част от инструментариума на националистическите и антисистемни партии.
Мирчев влезе на терена на „Възраждане“. Иззе им инструментите. Години наред тези карикатури не смееха да докоснат Борисов и Пеевски, а вместо това тормозеха опозиционни депутати, гавреха се с бременни жени, биеха дребничкия Божанков, саботираха….
Този коментар на политическата обстановка в страната публикува на страница си във фейсбук политологът Калоян Методиев, член на ИС на „Непокорна България“. Ето и още от неговите думи:
И бягащият пеша през сръбско-българската граница Костадинов, и Цончо с пискливия гласец, чиито парламентарен мерцедес потрошиха протестиращите, вече са смешни и жалки. Председател на либерална партия да унижи националисти с техните номера е политическа рядкост. С нагледен пример се видя, че винаги са били обслужващ персонал на каишка, хулигани спрямо слабите, а не истински мъже. Менте националисти, патриоти и родолюбци. И на протестите не могат да се покажат. С чукове могат да трошат в София като са тълпа, а поединично са нули. Страхливци. Нищожества. Обратното броене за „Възраждане“ започна. Други ще дойдат на техния терен. И дано са честни и принципни.
