Синдикатите са преди всичко в държавния сектор. Транспорта, енергетиката и съобщенията. Те са чиновници до живот! Не могат да бъдат уволнявани. В същото време държат монопола на назначенията. Всички са с марксически виждания. Класовата борба е дълбоко проникнала в съзнанието им. Поради това, във Франция всички синдикати са „Червени“. От Розови до тъмно червени.
„Бедните са добрите, лоши са богатите!“ Едно си баба знае – едно си баба пее. На пръв поглед – отлични предпоставки за революция. Обаче за да си революционер, трябва да си гладен, а те не са.
Многобройни са професиите, които работят по 32 часа. Медицински сестри, ватмани и контрольори на полетите. Военните се пенсионират на 55 години.
Благодарение на многобройните стачки и монополни позиции, всички са собственици на жилищата си и са фактически една „червена буржоазия“, която изпитва ревност към частния сектор, където риска и свободната инициатива надминават тяхната финансова сигурност, което е напълно логично.
Какъвто и зрелищен успех да имат стачките, те не са революция, а опит за изнудване.
