В Сливен се проведе ключова дискусия, която постави фокуса върху истинския двигател на българското общество – малкия и средния бизнес. Екипът на „Синя България“ подчерта, че именно тези предприятия носят основната тежест на държавния бюджет, финансирайки здравеопазването, образованието и пенсиите, докато големите корпорации често изнасят печалбите си извън границите на страната.
Основният проблем, идентифициран от предприемачите, е задушаващата административна среда. Липсата на прозрачни и еднозначни правила позволява на чиновниците да вземат субективни решения, което създава неравенство и блокира развитието. Посочено бе и опасното взаимодействие между политика и бизнес, където някои фирми попадат в зависимост чрез обществени поръчки, а други остават в пълно безразличие от страна на държавната администрация.
Като радикално решение за справяне с този хаос, Петър Москов предложи създаването на т.нар. „Единен кодекс на държавните изисквания“. Целта е всички административни процедури да бъдат систематизирани в един нормативен акт, който да сложи край на произвола и да ограничи възможността за интерпретация на правилата според личните интереси на служителите.
Друг важен акцент бе въвеждането на персонална отговорност за държавните служители. Вместо институциите да поемат финансовите санкции за грешки и бездействие, отговорността трябва да бъде прехвърлена върху конкретните лица, взели решенията. Това се разглежда като единствения начин за гарантиране на реална дисциплина и качество в управлението на страната.
В заключение, посланието от Сливен е ясно: икономическият просперитет не се постига с политически лозунги за по-високи доходи, които само увеличават данъчната тежест. Необходима е реална представителност на бизнеса в управлението и създаване на среда, в която свободният и отговорен предприемач е защитен, а не преследван от бюрокрацията.
