Българските потребители са изправени пред нова икономическа несигурност, след като „Булгаргаз“ официално внесе искане за драстично увеличение на цената на природния газ за ноември. Заявката пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предвижда скок от цели 34% спрямо стойностите, утвърдени за октомври, които бяха на ниво от 44,09 евро за мегаватчас.
От държавния доставчик се аргументират, че макар искането да изглежда стряскащо, то остава с около 30% под пазарните нива на европейските газови борси. Към момента на европейските пазари, като тези в Нидерландия, Германия и Австрия, цените на синьото гориво варират в диапазона между 81 и 83 евро за мегаватчас, което поставя българския пазар в сложна международна рамка.
Структурата на доставките за страната ни включва комбинация от източници. Основен стълб остава договорът за азерски газ, чиято цена е обвързана с петролните деривати. Допълнителни количества се осигуряват чрез терминала в Александруполис, капацитета, съхраняван в Турция чрез споразумението с „Боташ“, както и активни тегления от газохранилището в Чирен.
Ако погледнем назад в историята, ценовите нива, към които се стремим сега, напомнят на ситуацията от пролетта на 2023 година. Разбира се, тези стойности са далеч от рекордните пикове през 2022 година, когато след началото на военния конфликт в Украйна и спирането на руските доставки, цените надхвърлиха 180 евро за мегаватчас.
Един от най-големите въпроси, които вълнуват обществото, е дали това поскъпване ще се отрази на сметките за парно. Според действащата нормативна уредба, регулаторът може да коригира цената на топлинната енергия при изменение на прогнозната цена на газа с над 15%. Към момента отклонението спрямо прогнозната цена за регулаторния период е над 16%, което прави възможността за актуализация на сметките на „Топлофикация“ напълно реална.
