Представете си четиринадесетгодишно момче, което вместо в дигиталните светове на игрите, търси приключения в прашните архиви и старите книги. Марко Вълков, ученик в столичната гимназия „Теодор Траянов“, е доказателство, че истинската страст към историята може да превърне обикновена училищна задача в мащабен изследователски труд.
Пътят на Марко към откритията започва още в ранното детство, под влиянието на разказите на баба му за Хаджи Димитър. Този първоначален импулс се превръща в цялостна мисия за възраждане на забравените герои от българското Възраждане. В продължение на две години момчето проявява невероятна упоритост, пътувайки между Твърдица, Варна и Добрич, за да проследи стъпките на един непознат за широката публика воевода.
Резултатът от този труд е книга от 250 страници, посветена на Пейо Буюклията. За да постигне тази точност, Марко е анализирал над 40 източника, включително издания на БАН и архивни документи от музеи, за които сам е плащал, демонстрирайки зрялост и сериозен подход към научната работа.
Но кой всъщност е Пейо Буюклият? Роден около 1810 г. в днешното Козарево, той е бил част от четата на Бойчо воевода и Димитър Калъчлията. Този хайдутин, действал в първата половина на XIX век, е бил известен не само с бойните си умения, но и с високия си морал – той е защитавал хората без оглед на тяхната вяра или етнос. Историята разказва, че той е срещал Васил Левски, а по време на Априлското въстание е бил предлаган за водач на голяма въстаническа чета в Стара планина.
Сега Марко Вълков се стреми да върне тази история там, където тя започва. След представянето на книгата в читалище „Развитие“ в Твърдица, младият автор ще посети селата Оризари и Дебрене. Неговата цел е проста, но благородна: Пейо Буюклията да спре да бъде просто име в архив и да се превърне в жив пример за смелост и патриотизъм за бъдещите поколения.
