Дълго време потребителският кредитен пазар в България беше арена, на която правилата често изглеждаха размити, а уязвимите граждани лесно можеха да попаднат в капана на необмислени заеми. Тази ера на несигурност обаче е на път да приключи. В Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията се проведе ключова среща, която очерта бъдещето на потребителското кредитиране – бъдеще, в което защитата на потребителите е приоритет, а пазарът става по-прозрачен и контролиран.
Основната цел на предстоящия Закон за потребителския кредит е да сложи край на практиките, при които всеки може да предлага заеми, без да носи адекватна отговорност. Едно от най-революционните предложения е създаването на официални регистри за кредиторите и кредитните посредници. Това означава, че само лица и компании, вписани в тези регистри, ще имат право да отпускат потребителски кредити. Край на „сивия сектор“ и нерегулираните играчи, които досега оперираха извън всякакъв контрол.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще бъде институцията, която ще поддържа тези жизненоважни регистри. Новите правила предвиждат и ефективна процедура за заличаване на регистрацията на дружества, които системно нарушават закона. Това е критично важен механизъм, който ще гарантира, че некоректните участници няма да могат просто да продължат дейността си, подкопавайки доверието в системата.
Централно място в дискусиите зае и въпросът за оценката на кредитоспособността. В бъдеще кредиторите ще бъдат задължени да разполагат с много по-подробна и надеждна информация, за да преценят реално дали даден клиент може да изплаща новия си заем. Това е далеч от досегашната формалност и цели да предотврати отпускането на кредити на хора, които очевидно нямат финансовата възможност да ги обслужват, като по този начин ги предпазва от свръхзадлъжняване.
Освен към потребителите, новият закон поставя и по-високи изисквания към самите кредитни компании. Предложенията включват завишени изисквания за капитал, за организационна структура и за управление на риска. Ще има и по-строги критерии за хората, които ръководят тези дружества. Целта е да се създаде стабилен и предвидим регулаторен климат, който да насърчава отговорното кредитиране и да изкоренява нелоялните практики.
Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш подчерта, че проектът не е окончателен и диалогът с бизнеса и потребителските организации продължава. Амбицията е да се намери оптималният баланс между защита на гражданите и нормално функциониране на пазара, като същевременно се въведат изискванията на европейската Директива 2023/2225 относно потребителските кредити. В крайна сметка, България се стреми към „работещ продукт“ – закон, който е ефективен, приложим и защитава интересите на всички страни.
