Мечтата за Шампионската лига приключи за Левски по болезнен начин, но в съблекалнята след мача не се търсеха оправдания, а се търсеше истината. Загубата от АЕК остави дълбока рана, но и разкри различните начини, по които лидерите на отбора се справят с тежките удари в спорта.
Хулио Веласкес избра пътя на пълната честност. Испанецът не се опита да прикрие превъзходството на гърците, признавайки, че АЕК е бил по-добрият отбор през цялото време. За него признаването на чуждото качество не е признак на слабост, а на професионализъм. Въпреки разочарованието, треньорът категорично защити своите играчи, подчертавайки, че завръщането в Лига Европа е успех, който клубът и градът заслужават.
Докато треньорът запази хладнокръвие, Армстронг Око-Флек даде израз на суровата емоция. За ирландеца това отпадане не беше просто спортен резултат, а един от най-тежките моменти в кариерата му. Чувството да паднеш на последното стъпало, когато целта е била толкова близо, се оказа почти непоносимо, а съзнанието за пропуснатата историческа възможност за клуба го остави в състояние на дълбока тъга.
Капитанът Кристиан Димитров пък донесе необходимия баланс в разговорите след мача. Той призна, че ранните грешки и допуснатите голове са решили съдбата на сблъсъка, но настоя, че общият път на „сините“ в Европа трябва да бъде повод за гордост. Димитров насочи вниманието към невероятната подкрепа на феновете, които изминаха стотици километри, за да бъдат до отбора.
Сега пред Левски стои задачата да превърне тази болка в гориво за бъдещи победи. Макар Шампионската лига да остана мечта за този сезон, Лига Европа предлага нов шанс за утвърждаване. Важното е тежката вечер в Атина да остане като урок, а не да се превърне в началото на криза.
