Последните седмици превърнаха Черно море в арена на напрежение, където морски съдове стават мишена на мистериозни атаки с дронове. От началото на месеца няколко инцидента в изключителната икономическа зона на България и Румъния повдигнаха сериозни въпроси относно сигурността на региона и готовността на нашите отбранителни способности да посрещнат новите предизвикателства.
В центъра на вниманието е случаят с кораба „Ейбъл“, където екипите за обследване не откриха следи от дронове във видимата част. Военният министър Димитър Стоянов призна, че ударът е бил в подводната част и там може би има доказателства, но достъпът е невъзможен. Обществото очаква резултати от обстойното разследване на „Челси 3“, което се провежда от Военна прокуратура и полиция в Бургас. Тази неяснота само подхранва тревогата за произхода и целите на тези атаки.
На фона на тези събития, официалната позиция остава предпазлива. Докато Европейският съвет може и да има своите заключения, министър Стоянов подчертава, че произходът на дроновете все още е неясен. За него по-важно е уверението от генералния секретар на НАТО, Марк Рюте, че няма пряка опасност за България и Румъния. Въпреки това, серията от удари по кораби, някои от които само на 15-17 мили от българския бряг, не може да бъде пренебрегната.
Какво е състоянието на българската отбрана в този контекст? Министърът увери, че нашето небе се охранява от собствени изтребители и зенитно-ракетни комплекси. Признава се обаче, че те са „малко по-изостанали“ като модернизация. В момента се водят разговори с НАТО за предоставяне на допълнителни способности за наблюдение на въздушното пространство и Черно море, което е ясен знак за необходимостта от подсилване на националната отбрана.
Интересен паралел може да се направи с Румъния, където наскоро бяха тествани и свалени три дрона. Министър Стоянов определи себе си като „по-щастливия“ министър на отбраната, тъй като в българското пространство не е имало такава активност. Тази „липса на активност“ обаче не бива да ни приспива – готовността за действие е от ключово значение, особено когато заплахата е невидима и непредсказуема.
В заключение, докато очакваме резултатите от разследванията и конкретните стъпки от страна на НАТО, въпросите остават. Кой стои зад тези атаки? Достатъчни ли са настоящите ни способности да гарантират сигурността на морските ни граници и въздушното ни пространство? Българското общество заслужава прозрачност и увереност, че нашата отбрана е адекватна на предизвикателствата, които Черно море поднася.
