Разкритията на „Хюман Райтс Уоч“, публикувани от „Политико“, хвърлят сянка върху етичните стандарти при износа на високотехнологични продукти от България. Става въпрос за лицензи за продажба на инструменти за наблюдение, които попадат в ръцете на режими с съмнителна репутация по отношение на човешките права.
В периода между 2018 и 2023 година българските институции са дали „зелена светлина“ за износ на софтуер за следене и системи за прихващане на комуникации. Тези инструменти са предназначени за служби по сигурността и разузнавателни агенции в различни части на света.
Списъкът с държави, получили тези технологии, е впечатляващ и тревожен. Сред тях са Мексико, Сърбия, Мароко, Йордания, Бахрейн, Азербайджан и Обединените арабски емирства. Много от тези страни са под международен натиск заради начина, по който третират своите граждани.
Основното опасение е, че българските разработки се използват не за борба с престъпността, а за потискане на политическите опоненти и задушаване на свободата на медиите. Когато шпионският софтуер се превърне в оръжие срещу опозицията, държавата-износител става косвено съучастник в тези нарушения.
