Груповото насилие често започва с едно просто, но опасно действие – поставянето на етикет върху друг човек. Когато една личност бъде сведена до стереотип, тя се превръща в мишена, а жестокостта се оправдава с някаква самоназначена „висша цел“ или просто с различните външни белези.
Точно това се случи в Пловдив, където 37-годишният Георги Кузев стана жертва на ужасяващ побой на Младежкия хълм. Случаят, който разтърси обществото, разкри шокиращ детайл: петимата непълнолетни обвиняеми са се възприемали като „ловци на педофили“, използвайки това като оправдание за продължителните унижения и физическиtorture, които доведоха до смъртта на мъжа.
Тази трагедия отключи тежък спомен у професора и евроатлантика Евгений Дайнов. Той сподели своя личен опит от миналото, когато също е попаднал в полезрението на агресори, които не са виждали в него човек, а един етикет. Преди години група от шестима футболни хулигани са го нападнали с жестокост, ритайки го в главата единствено заради това, че е изглеждал като „хипи“.
Макар двете истории да са разделени от времето, те са свързани от една и съща страшна логика – търсенето на повод, за да бъде някой превърнат в жертва. В единия случай става въпрос за външен вид, в другия – за самоназначена „мисия“ за правосъдие, но резултатът е един и същ: безмилостно групово насилие.
Горчивата ирония в разказа на Дайнов, който отбеляза, че може би трябва да бъде благодарен, защото са го оставили жив, подчертава огромната разлика в изхода на тези два случая. Докато професорът е оцелял след нападението, Георги Кузев не е имал същия късмет, което превръща размислите за насилието в болезнена реалност.
