Статистиката е безпощадна: България се превърна в европейски рекордьор по обезлюдяване. За периода от 2015 до 2025 г. нашата страна е отбелязала най-големия относителен спад в населението сред всички члени на ЕС, губейки цели 8.4% от жителите си.
Този демографски срив не е случаен, а е резултат от „двойен удар“. Докато в много други страни спадът е естествен (повече смъртни случаи от раждания), България страда и от масивно бягство на хората. Нетната емиграция действа като ускорител, който допълнително изпразва градовете и селата ни.
Не сме сами в тази тенденция, но сме най-засегнати. Хърватия и Латвия също отчитат сериозни загуби, съответно 7.3% и 6.3%, но темпото в България остава най-агресивно. Дори в държави като Италия и Гърция, където миграцията е положителна, притокът на нови хора не успява да спре естественото намаляване на населението.
Картината е коренно различна в другия край на Европа. Малта демонстрира впечатляващ ръст от 30.9%, а Люксембург следва с увеличение от 21.1%. Тези примери показват, че докато едни държави се свиват, други се разширяват бързо, предимно благодарение на привличането на мигранти.
В общ план Европейският съюз всъщност расте. За последното десетилетие населението му се е увеличило с 1.8%, което означава близо 7.8 милиона нови жители. Данните на Евростат потвърждават, че от 2012 г. насам положителната нетна миграция е единственият фактор, който компенсира отрицателния естествен прираст в общността.
Към началото на 2026 г. общият брой на жителите в ЕС достига около 452 милиона души. Контрастът обаче е стряскащ: докато Съюзът като цяло се разширява, България остава в опасна спирала на свиване, където емиграцията и смъртността работят в синхрон срещу демографското бъдеще на страната.
