В свят, в който дипломацията често се възприема като признак на добра воля, бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отправя рязко предупреждение: преговорите с Русия в този момент са капан. Според него всякакви опити за назначаване на мирни посредници са обречени на провал, ако Западът не престане да подхожда плахо и не започне да говори на единствения език, който Москва разбира – езика на силата.
Расмусен е категоричен, че политическият и икономически натиск трябва да предшестват всякакви разговори за мир. Той подчертава, че Кремъл не се интересува от компромиси, а от демонстрация на мощ. Поради тази причина, вместо да се търсят дипломатически канали, Европа и нейните съюзници трябва да се фокусират върху изграждането на позиция, от която Русия ще бъде принудена да се съобрази с международните изисквания.
Първият стълб на тази стратегия е директен удар по военната машина на агресора. Това включва не само подкрепа за украинските атаки с голям обсег срещу ключова руска инфраструктура, но и затягане на обръча около доставките на критични компоненти. Расмусен настоява за пълно пресичане на пътищата за внос на западна микроелектроника и химикали през трети страни, както и за решителни действия срещу „сенчестия флот“, който позволява на Москва да заобикаля петролните санкции и да пълни военната си хазна.
Вторият ключов елемент е енергийната устойчивост на Украйна. Предвид наближаващата зима, бившият премиер на Дания предлага прагматично решение: демонтиране на оборудване от стари и изведени от експлоатация европейски електроцентрали и спешното му прехвърляне в Украйна. Според него всеки възстановен ват мощност в украинските градове е политически актив, който укрепва гръбнака на Киев и лишава Русия от възможността да използва студа като оръжие.
Третият и може би най-важен психологически удар срещу амбициите на Путин е необратимата интеграция на Украйна в Европейския съюз. Расмусен вижда в този процес най-добрата дългосрочна гаранция за сигурност. Той призовава европейските лидери да не позволяват на отделни държави да блокират общите решения и да покажат на Русия, че тя няма право на вето върху бъдещето на суверенна европейска държава.
В заключение, политикът подчертава, че лидерската роля на Европа е по-важна от всякога. Сътрудничеството между големите европейски сили и коалициите от решителни държави трябва да създадат реални лостове за въздействие. Едва когато Москва усети, че цената на войната става непосилна, ще настъпи моментът за истински преговори за траен и справедлив мир.
