Трагедията, разиграла се на Младежкия хълм в Пловдив, където 37-годишният Георги Кузев стана жертва на брутален побой, е събитие, което надхвърля рамките на обикновената криминална хроника. Тя ни принуждава да се сблъскаме с една истина, която мнозина предпочитат да игнорират в името на спокойствието.
Най-стряскащият елемент от този случай не е само жестокостта на акта, а идентичността на извършителите. Светът се оказа изправен пред кошмара, че животът на един мъж е отнет от група от пет деца на възраст между 14 и 17 години, което превръща случая в истински обществен шок.
Този инцидент разкъсва удобната илюзия, която обществото е изградило около детството. Ние често разделяме света на „нашите невинни деца“ и „чудовищата“, катовярваме, че злото е нещо външно и чуждо на нашето ежедневие, което не може да се появи в най-близкото ни обкръжение.
В действителност, тази „прегръдка на забравата“, в която се опикваме, само маскира реалността. Когато границата между нормалността и жестокостта се размие в лицето на тийнейджъри, става ясно, че е време за сериозен разговор за това какво се случва в душите на младите и как обществото позволява на подобни чудовища да се раждат в тишина.
