Представете си свят, в който държавните тайни никога не стават публични, а архивите на спецслужбите се почистват по желание. Именно в тази посока се движи правителството с новия си проект за законодателни промени, който заплашва да промени фундаментално принципа на прозрачност в управлението.
Към този момент законът поставя ясни граници на секретността. Документите със статус „Строго секретно“ се пазят 30 години, тези с гриф „Секретно“ – 15, а „поверителните“ – 5 години. Дори при удължаване на тези срокове, таванът е 60 години. Но новото предложение е радикално: тези ограничения да отпаднат напълно, за да могат определени документи да останат класифицирани „многократно“ и практически вечно, стига това да се оправдае с „националните интереси“.
Най-съмнителният момент в тази инициатива е пълната липса на обосновка. В мотивите към проекта не се обяснява защо внезапно се е появила нуждата от „вечни тайни“, които никога не биха могли да бъдат разкрити пред обществото.
Още по-тревожен е механизмът за унищожаване на информацията. В настоящия режим документите се предават в държавния архив, а изтриването им е възможно само след одобрение от специална комисия към ДКСИ. Тази комисия проверява дали документите нямат историческа или практическа стойност, а решението ѝ може да бъде обжалвано в съда.
Новият подход обаче е много по-директен и опасен: класифицираната информация да се унищожава просто когато „повече не е необходима за служебни цели“. Това на практика премахва независимия контрол и възможността за съдебно обжалване, оставяйки решението за изтриване на паметта единствено в ръцете на самите служби.
Този проект вече се подготвя за внасяне в парламента, където ще бъде гласуван. Ако бъде приет, той ще създаде опасен прецедент, при който държавната администрация може да контролира не само настоящето, но и това какво ще остане за историята.
