За много хора името Кристофър Нолан е синоним на абсолютен контрол и интелектуално превъзходство. Но зад кулисите на мащабни продукции с бюджети, достигащи 250 милиона долара, се крие нещо неочаквано – чист, първичен ужас. Режисьорът признава, че дори при най-големите си успехи, чувството, че е поел твърде много, не го напуска.
За Нолан киното не е самолично изкуство, а диалог с публиката. Той категорично отхвърля идеята, че творецът може да се скрие зад удобния етикет за „неразбран“. Според него зрителите са тези, които всъщност довършват филма, а тяхната реакция и интерес са единствените истински критерии за успех.
Този постоянен натиск и страх от провал не са пречка, а напротив – те са основният двигател на неговото творчество. Нолан вярва, че ако спре да изпитва трепет при всяка нова премиера, ще спре да се предизвиква и да поема рисковете, които правят филмите му уникални и запомнящи се.
Парадоксалното при него е, че докато вътрешно се бори с несигурността, пред света той остава една от най-затворените фигури в Холивуд. Описван като най-достъпния, но същевременно и най-затворения режисьор в Америка, той е усъвършенствал изкуството да говори за работата си, без да разкрива твърде много за личния си свят.
