Българската държава предприема стратегическа стъпка за опазване на националната си памет, като стартира процеса по придобиване на уникалния Институт по история на българската емиграция в Северна Америка. Този фонд, разположен в Гоце Делчев, не е просто колекция от документи, а истинско свидетелство за оцеляването на българския дух далеч от родината.
Историята на това културно съкровище започва още през 1968 г. в Детройт, където д-р Иван Гаджев започва да събира разпръснатите спомени и архиви на българи, прогнали от земята си след Илинденското въстание и големите войни на началото на XX век. По-късно, през 1976 г., се основава научният институт „Св. Климент Охридски“, който се превръща в център за съхранение на идентичността.
Мащабите на фонда са впечатляващи – над 60 тона материали, включващи около един милион страници с документи, редки издания и лични архиви. Когато колекцията е пренесена в Гоце Делчев, тя се превръща в незаменим ресурс за изследователи, съхранявайки кореспонденция и звукозаписи, които нямат аналог в нито един държавен архив.
Стойността на този архив е била призната и от чужбина. През 2004 г. Република Македония предлага огромна сума от 2 милиона долара за придобиването му, но основателите на Института категорично отказват сделката, поставяйки патриотизма над финансовата печалба.
Сега, след кончината на дългогодишния директор Тодор Гаджев, Министерството на културата, представлявано от министъра Евтим Милошев, продължава преговорите с наследниците му. Тъй като самият Гаджев е дал съгласието си още при живот, държавата се стреми да легализира притежанието на сградата, библиотеката и всички експонати.
Според официалните разяснения, този архив е обект с критично значение за националната сигурност. Той съдържа ключови доказателства за историческото развитие на България и международните ѝ връзки, което го прави незаменим ресурс, който не може да бъде възстановен или заменен.
