Трагедията в столичния квартал „Младост“, при която баща отне живота на 6-годишното си дете и посегна на собствения си, разтърси обществото и отново повдигна въпроса за състоянието на психиатричната помощ у нас. Клиничният социален работник Александър Миланов алармира, че това не е изолиран случай, а част от тревожна тенденция – само за тази година пет деца са загубили живота си в семейна среда при подобни обстоятелства.
Експертът подчертава, че психиатричната диагноза сама по себе си не прави един родител опасен. Много хора с такива състояния са грижовни родители, стига да имат достъп до адекватна терапия и подкрепа. Проблемът обаче възниква в момента, в който пациентът напусне лечебното заведение. В България на практика липсва „проследяваща грижа“ – система, която да следи дали човекът приема лекарствата си и как се справя в ежедневието си.
Миланов определя психиатрията като „задния двор на медицината“. В момента София разполага с едва един спешен кабинет за психични проблеми. Това създава абсурдни ситуации, в които линейки обикалят цялата страна в търсене на свободни места за нуждаещи се пациенти. Липсата на свързаност между болниците, съдебната система и социалните служби оставя семействата в пълна изолация, когато се сблъскат с неочаквана криза.
Специалистът призовава да не се стигматизират хората с психични заболявания, тъй като те често са самите жертви на предразсъдъци и липса на държавна грижа. Вместо страх и избягване, обществото има нужда от изграждане на мрежа от социални работници, които да посещават пациентите в домовете им и да разпознават ранните сигнали за декомпенсация.
„Децата плащат цената за това неглижиране“, категоричен е Миланов. Според него политиците трябва спешно да инвестират в изграждането на ефективна система за общ мониторинг. В свят на растяща тревожност и технологична изолация, психичното здраве вече не може да бъде оставяно на заден план, защото всяко следващо забавяне на реформите може да коства нови човешки животи.
