Българските граждани трябва да се подготвят за сериозни промени в начина, по който плащат местните си данъци и такси. В центъра на дискусиите между общините и държавната администрация са два критични въпроса: остарелите данъчни оценки на имотите и противоречивият модел за такса „битови отпадъци“. Целта е системата да стане по-логична, но пътят към нея е осеян с финансови предизвикателства.
Един от най-големите проблеми е фактът, че данъчните оценки на недвижимите имоти са „замръзнали“ още от 2016 година. Това създава огромно разминаване с реалните пазарни цени. Според представители на общините, актуализирането на тези стойности е наложително, за да се възстанови справедливостта в приходната политика. Важно е обаче да се уточни, че по-високата пазарна оценка на един имот не означава автоматично, че данъкът за собственика му задължително ще скочи – фокусът е върху нормализирането на системата, а не върху механичното натоварване на хората.
Паралелно с това предстои радикална промяна в таксата смет. Общините се стремят към въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, което означава, че таксата ще зависи от количеството генериран отпадък, а не от данъчната оценка на жилището. Тъй като този преход е предизвикателство, особено за жителите на малките села с по-ниски доходи, се предлага той да бъде плавен и да стартира едва през 2027 година. Планира се тестово въвеждане в отделни райони или населени места, за да се изпита моделът на практика.
Преминаването към новата система за отпадъци обаче изисква сериозни инвестиции в нова техника, специализирани съдове и софтуер, с които много общини в момента не разполагат. Като междинен и по-справедлив вариант от сегашния, се разглежда възможността таксата да се изчислява на базата на броя на живеещите в домакинството, макар това да не е идеалното решение.
Отвъд таксите, местната власт води тежка битка за финансирането на инвестиционната си програма. Става въпрос за близо 3500 проекта на обща стойност от 8,3 милиарда лева, от които досега са изплатени едва 991 милиона. Рискът от съдебни дела от страна на строителите е реален, което принуди страните да договорят компромисен пакет от 600 милиона лева в рамките на текущия бюджет, за да не спре строителният процес на терен.
В основата на всички тези проблеми стои липсата на реална децентрализация. Общините настояват за повече правомощия и предвидими ресурси, за да спрат да работят в условия на несигурност и липса на бюджет. Само чрез равностойно партньорство с държавата местната власт ще може да премине от обещания към реални резултати за гражданите.
