След повече от десетилетие целенасочени изследвания учените са все по-близо до пробив в областта на бъбречните трансплантации – възможността органи от донори с различна кръвна група да бъдат присаждани на реципиенти без риск от отхвърляне. Подобно развитие би съкратило значително времето за изчакване и би увеличило шансовете за оцеляване на хиляди пациенти.
В проучване, публикувано през 2025 г. в списанието Nature Biomedical Engineering, международен екип от изследователи от Канада и Китай съобщава за създаването на т.нар. „универсален“ бъбрек – орган, който теоретично може да бъде приет от пациенти с различни кръвни групи. Експерименталният орган е функционирал няколко дни в тялото на пациент в мозъчна смърт, чието семейство е дало съгласие за участие в изследването.
„За първи път наблюдаваме този процес в човешки модел“, заявява проф. Стивън Уидърс, биохимик от Университета на Британска Колумбия. По думите му резултатите дават ценна информация за това как могат да се подобрят дългосрочните изходи от трансплантациите.
В момента пациентите с кръвна група O, които се нуждаят от бъбрек, обикновено трябва да изчакат орган от донор със същата група. Те представляват над половината от чакащите в листите за трансплантация, а тъй като бъбреците от група O могат да се присаждат и на други кръвни групи, наличността им е ограничена. В Съединените щати например средно 11 души дневно умират, докато чакат бъбречна трансплантация, като повечето са именно пациенти с кръвна група O.
Съществуват процедури за трансплантация между несъвместими кръвни групи, при които имунната система на реципиента се подготвя чрез имуносупресивни терапии. Тези методи обаче са скъпи, рискови и изискват време, което ги прави практически приложими предимно при живи донори.
Новият подход използва специфични ензими, които премахват захарните молекули (антигени), определящи кръвната група A върху повърхността на бъбречните клетки. Чрез „изрязване“ на част от антигенните вериги органът се превръща в еквивалент на група O, която не съдържа специфични ABO антигени. Изследователите сравняват процеса с отстраняване на боя от автомобил, за да се разкрие неутрална основа, която вече не се разпознава от имунната система като чужда.
В хода на експеримента бъбрекът започва да проявява отново характеристики на кръвна група A около третия ден, което предизвиква имунен отговор. Той обаче е по-слаб от очакваното, а наблюдавани са и признаци на частична толерантност от страна на организма. Предстоят допълнителни изследвания, преди да могат да започнат клинични изпитвания при живи пациенти.
Проблемът с недостига на органи се изследва и в други направления – включително използването на генетично модифицирани свински бъбреци и разработването на нови имунотерапии. Разширяването на броя на съвместимите органи чрез преобразуване на кръвната група обаче се разглежда като потенциално ключово решение за намаляване на листите на чакащите и повишаване на достъпа до трансплантация.
