Пазаруването в България скоро може да придобие нов облик с въвеждането на концепцията за „справедлива стойност на дребно“. Това не е фиксирана цена, наложена от държавата, а по-скоро ориентир, който да помогне за прозрачността на пазара и да ограничи необоснованото поскъпване на стоките.
Механизмът ще се фокусира върху големите търговски вериги с годишен оборот, надвишаващ 25 милиона евро. Списъкът с продукти, които ще попаднат под наблюдение, ще бъде определен от министъра на икономиката. Очаква се в него да влязат незаменими стоки като хляб, млечни продукти, яйца, олио, както и основни зеленчуци и плодове – от картофи и домати до ябълки и лимони.
Ключов елемент тук е т.нар. „котвен продукт“. Това е артикул от най-ниския ценови сегмент, който ще служи за еталон. Ако цената в магазина се отклони с повече от 10% от изчислената справедлива стойност, това ще се счита за сигнал за засилен контрол. Използването на медианна цена вместо средна ще предотврати изкривяванията, причинени от единични, прескъпи продукти.
Но как се определя тази „справедливост“? Формулата се базира на два стълба: локалната себестойност и европейския ценови паритет. При първия се вземат предвид цените на едро в България, към които се добавят оперативни разходи и допустим брак.
Разходите варират според вида на стоката: 25% за пресни продукти (месо, риба, плодове), 17,5% за млечни и пакетирани меса и 15,5% за бакалница. Допустимите загуби също са диференцирани – от 5% за пресните стоки до едва 1% за сухите храни.
Вторият стълб на изчисленията е сравнението с цените в сходни по икономически профил страни от ЕС, като се правят корекции за ДДС и покупателна способност. Тази стъпка е особено важна в контекста на бъдещото въвеждане на еврото, за да се избегнат спекулативни повишения.
Правителството подчертава, че целта не е държавно ценообразуване, а създаване на инструмент за прозрачност. Потребителите ще могат по-лесно да сравняват цените, а държавата ще има механизъм за откриване на пазарни аномалии.
