
Спортният министър Енчо Керязов разкри стряскаща картина за състоянието на държавните спортни обекти, като най-яркият пример за упадък е Зимният дворец. Вместо храм на спорта, сградата по своите външни белези прилича повече на казино, а пълното отсъствие на лед в залите е символ на дългогодишното пренебрегване и липсата на реално управление.
Проблемът обаче е системен и обхваща множество бази. Години наред държавните имоти са се превърнали в удобни територии за частен бизнес, често функциониращ без легални договори за наем. Случаят със спортната база „Септември“, където паркинги и картинг клубове са ползвали инфраструктурата безплатно, е само върхът на айсберга от липса на контрол през последните 7-8 години.
Новата стратегия на министерството не е насочена срещу частните инвестиции, а срещу тяхната непрозрачност. Моделът на реновирания стадион „Българска армия“ се посочва като идеалното публично-частно партньорство, при което модернизацията служи първо на спорта, а не на търговските интереси. Целта е държавните активи да бъдат защитени и да служат на спортните клубове, а не да се превръщат в сиви търговски зони.
Почистването обхваща и финансовия сектор, където се налага стриктна целесъобразност. Смело решение бе взетото за спиране на поръчка за нови служебни автомобили на стойност 2 милиона евро – разход, който е определен като излишен. Въпреки лекото повишение на бюджета, подпомогнато от по-добрите резултати на Българския спортен тотализатор, акцентът остава върху проследимостта на всяка похарчена стотинка.
Реформата се простира и към административния хаос в спортните федерации. С над 111 организации и хиляди клубове, системата се нуждае от сериозни законодателни промени, за да спре управленските конфликти, които правят спортистите заложници. Особено внимание е отделено на раздора в шаха, където се търси бързо решение за признаването на единен орган пред ФИДЕ, за да не бъдат засегнати българските шахматисти на големи форуми като Олимпиадата в Лос Анджелис.
В крайна сметка, тази мащабна ревизия е повече от административна проверка. Тя е политически тест за това дали държавата може да си върне контрола върху общите активи и да гарантира, че те ще служат на българските спортисти, а не на бизнес интереси, които години наред са печелели от липсата на надзор.
