Българските домакинства сякаш са изгубили всякакъв страх от дълговете, подмамени от исторически ниските лихвени проценти, които банките продължават да предлагат. Само в рамките на един месец – юни, банковият сектор е генерирал нови кредити за зашеметяващата сума от над 1,45 милиарда евро. Дори след като извадим средствата, използвани за покриване на стари задължения, на пазара са се излели повече от 1,2 милиарда евро свеж капитал, който подхранва както потреблението, така и имотния балон.
Потребителското кредитиране преживява истински ренесанс, като обемът на новите заеми е скочил с близо 33% в сравнение със същия период на миналата година. Хората теглят масово, за да финансират покупката на стоки и услуги, възползвайки се от средна лихва под 9%. Този прилив на пари обаче има своята тъмна страна – икономисти предупреждават, че голяма част от тези средства отиват за вносни стоки, което не само не помага на родното производство, но и задълбочава търговския дефицит и поддържа високи нива на инфлация.
Ситуацията на имотния пазар в столицата изглежда още по-драматична. Ако допреди година около 60% от сделките за жилища в София са ставали с помощта на банка, днес този дял е нараснал до 74%. На практика три от всеки четири покупки се финансират с ипотека. Въпреки че броят на сделките показва признаци на забавяне, сумите, които домакинствата заемат, стават все по-големи заради растящите цени на имотите, което принуждава купувачите да поемат дългосрочни рискове при лихва от едва 2,41%.
Експертите по икономика не крият тревогата си от този „живот назаем“. Според тях мерките на Българската народна банка за охлаждане на пазара до момента остават без съществен резултат. Предупрежденията са ясни: изкуствено поддържаното високо потребление чрез евтин кредит неизбежно ще доведе до болезнено „изтрезняване“. Когато лихвите започнат да се покачват по примера на останалата част от Европа, много семейства могат да се окажат в невъзможност да обслужват своите натрупани задължения.
От другата страна на барикадата, банковият сектор запазва спокойствие. Представители на големите финансови институции твърдят, че не става въпрос за безотговорна експанзия, а за внимателно насочване на ресурси, включително към държавния дълг. Според тях банките действат консервативно и спадът в броя на имотните сделки е доказателство, че критериите за финансиране остават строги, въпреки че общият обем на парите в обращение продължава да расте.
Бъдещето на кредитния пазар у нас сега зависи до голяма степен от решенията на Европейската централна банка. С последното увеличение на основната лихва до 2,25%, вълната на поскъпване на ресурса се очаква да достигне и до българските потребители. Въпросът е не дали, а кога лихвите по ипотеките и потребителските заеми ще тръгнат нагоре, слагайки край на ерата на „безплатните пари“ и поставяйки на изпитание финансовата устойчивост на хиляди българи.
