Благой Чакъров, име, добре познато от криминалните хроники на прехода, проговори от затвора, за да разкрие механизмите на властта и престъпността. В своите размисли той разгръща картината на един свят, в който границата между законно и незаконно е почти изтрита, а влиянието се измерва с политическите контакти.
Особено място в разказа му заема Иво Карамански. Чакъров го описва като фигура с огромно влияние и сериозна политическа подкрепа, която му е позволявала да действа без ограничения. Интересно е, че връзката им е започнала от спорта – кану-каякът ги е сближил, а по-късните им разговори, често при чаша вино, са разкривали тайните на подземния свят.
Според Чакъра, Карамански е бил достатъчно прозорлив, за да го предупреди да държи дистанция от ВИС. Този съвет се е оказал ценен, тъй като Чакъров твърди, че никога не е работил с групата, избягвайки техните опасни игри и конфликти.
Най-тежките обвинения обаче са насочени към връзката между държавните структури и организираната престъпност. Според него политиката и криминалът са две страни на една и съща монета. Именно в този контекст той изказва предположението, че смъртта на Алексей Петров не е случайна, а е дело на специалните служби, които са притежавали информация за неговото местонахождение.
В анализа му за еволюцията на българската мафия, убийството на Георги Илиев е посочено като критичен момент, който променя правилата на играта завинаги и бележи повратна точка за целия подземен свят.
Когато става въпрос за собственото си оцеляване, Чакъров е ироничен. Той смята, че дългогодишният му престой в затвора и фактът, че не е бил прекалено алчен в действията си – „грабел е с малката лъжица“ – са го спасили от съдбата на много от неговите съвременници. Той подчертава, че макар да е използвал сплашвания, никога не е поръчвал убийства.
