Брюксел стана арена на сериозни разногласия, след като българският президент Румен Радев представи позиции, които се разминават с общия курс на Европейския съюз. В центъра на споровете е балансът между сигурността в Черно море и енергийните сделки, които предизвикват острото неодобрение на западните партньори.
Една от ключовите теми, повдигнати от Радев, е безопасността на търговското мореплаване. Той категорично определи атаките срещу цивилни кораби в Черно море като недопустими. В тази връзка България, в координация с Румъния и Турция, предложи въвеждането на мораториум върху бойните действия срещу търговските съдове, призовавайки Брюксел за пълна подкрепа.
Истински гръм обаче предизвика подкрепата на българския държавен глава за сделката за доставка на дизел между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Въпреки че сделката се случва на фона на тежки западни санкции, Радев изрази одобрение, което постави София в пряк сблъсък с останалите европейски лидери.
Реакцията от Европа беше незабавна и критична. Шведският премиер Улф Кристерсон определи този жест като „лош сигнал“, подчертавайки, че всяко действие, което косвено финансира руската военна машина, е неприемливо. Той отново заяви непоколебимата си подкрепа за украинския президент Володимир Зеленски.
Кая Калас, върховният представител на ЕС по външната политика, напомни за фундаменталния проблем: петролните приходи са основният източник на средства за руската агресия. Именно затова санкционният натиск над Москва остава приоритет за Съюза. В същото време Люксембург призова Европа да не се отклонява от целта си за бърза диверсификация на енергийните източници, за да се намали зависимостта от Русия.
