С идването на 26 октомври природата и хората се подготвят за голямата промяна. Според старите български предания, именно днес Свети Димитър разтърсва своята бяла брада и от нея падат първите снежинки. Този ден е своеобразна граница в народния календар – моментът, в който лятото окончателно предава щафетата на зимата, а земеделската работа отстъпва място на домашния уют.
За град Сливен празникът има още по-дълбоко значение, тъй като Свети Димитър е негов небесен покровител. Градът под Сините камъни почита своя закрилник с богата програма, съчетаваща духовното смирение и празничното веселие. Традицията повелява да се обърне внимание на знаците, които природата дава – ако небето се „отвори“ в полунощ, се очаква благодатна година.
Историята на самия светец ни връща в III век в Солун. Роден в семейството на управителя на града, Димитър наследява неговия пост, но избира пътя на християнската вяра пред императорската милост. Заради своята непоколебимост и открито изповядване на християнството, той намира смъртта си като мъченик през 306 г., оставяйки след себе си завет за силна воля и духовност, който се почита по нашите земи от векове.
Народната митология добавя магически нюанси към църковния празник. Вярва се, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил, господарят на отвъдния свят. Затова и съботата преди празника е посветена на мъртвите с голямата Димитровска задушница. В същото време денят е изпълнен с надежда за живите – започват годежите и сватбите, а стопаните внимателно наблюдават кой пръв ще влезе в дома им. Ако „полазникът“ е добър и имотен, къщата ще бъде пълна през цялата година.
Празничната трапеза на Димитровден е богата и символична. Задължително се приготвя курбан от овнешко месо или яхния от петел, а ароматът на топла пита с ябълки изпълва домовете. Това е време за споделяне, за благодарност към земята и за молитва за здраве към всички, носещи имената Димитър, Димитрина и техните производни. Сливен празнува, усещайки хладния дъх на зимата, но сгрят от традициите на своите предци.
