През последните години обликът на собствеността в София претърпява тиха, но мащабна трансформация. Вече не само отделни семейства, а и все повече юридически лица се превръщат в ключови играчи на имотния пазар. Последните данни от платформата Blockhe, базирани на кадастъра и общински регистри, разкриват, че средно 13% от жилищния фонд в столицата е в ръцете на фирми. Тази тенденция е особено силно изразена в определени райони, където корпоративният интерес буквално доминира над частния.
Абсолютният рекордьор в тази статистика е район „Студентски“, където изумителните 37,3% от жилищата са собственост на компании. Това не е изненада, като се има предвид огромният потенциал за отдаване под наем на студенти, търсещи по-модерна алтернатива на държавните общежития. Подобна е ситуацията и в престижния „Лозенец“ (20,4%), както и в бързо развиващите се „Витоша“ (20,1%) и „Овча купел“ (18,4%), където бизнесът вижда отлични възможности за инвестиции и управление на имоти.
Причините зад този корпоративен възход са многопластови. От една страна, много компании оперират в сектора на краткосрочните и дългосрочните наеми, управлявайки стотици апартаменти. От друга страна, съществува моделът на изкупуване на имоти „на зелено“ или такива за основен ремонт с цел последваща препродажба с печалба. Не бива да се пренебрегват и данъчните облекчения – често апартаменти за лично ползване се регистрират на фирми заради възстановяване на ДДС, подобно на практиката с луксозните автомобили.
Интересен детайл е, че строителните предприемачи често запазват част от непродадените жилища в новите сгради като свои активи, което допълнително надува процента на фирмена собственост в районите с интензивно строителство. Анализът показва, че докато при имотите от 2000-та година едва 1,7% са били фирмени, то при сделките от 2022 г. цели 30% от жилищата са отишли при собственици, притежаващи над 10 имота в една сграда.
Освен по собственост, районите на София се различават драстично и по размерите на домовете. Най-просторните жилища се намират в „Панчарево“, където средната площ достига 99 кв.м, благодарение на множеството къщи и бутикови кооперации. Следват „Изгрев“ и „Лозенец“ с площи около 90-92 кв.м. В другия край на спектъра са квартали като „Люлин“ и „Надежда“, където апартаментите са по-компактни – средно между 66 и 67 кв.м.
Въпреки че фирмите навлизат агресивно в нови и престижни зони, масовият жилищен фонд остава концентриран в големите комплекси. „Люлин“ продължава да бъде лидер по общ брой вписани жилища с над 47 000 единици, следван от „Младост“ и „Красно село“. Тази статистика подчертава разделението на пазара между огромните жилищни масиви и нишовите, инвестиционно ориентирани райони, които бизнесът предпочита.
