Българското юридическо общество е разтърсено от внезапната загуба на една от най-авторитетните си фигури. Антон Станков, човек с изключителна ерудиция и непоколебими принципи, си отиде твърде рано, оставяйки след себе си празнота, която трудно ще бъде запълнена.
Трагедията дойде бързо и без предупреждение. Въпреки краткото, но изключително тежко боледуване, здравето му се влоши рязко през пролетта. Причината за кончината му на 60-годишна възраст бе тежка цироза и чернодробни проблеми – диагноза, която шокира мнозина, тъй като близките му категорично отричат наличието на вредни навици.
Пътят на Станков в правосъдието бе осеян с успехи и високи постове. Преди да заеме ролята на министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски, той се утвърди като блестящ съдия и заслужи доверието да бъде председател на Висшия съдебен съвет.
Зад официалния му облик на строг юрист се криеше човек с многостранни интереси и сложна лична история. Известен със своя спартански начин на живот и страст към лова, той остана активен в обществения живот до самия край. Личният му живот бе също толкова динамичен – с четири брака и пет деца, като в последните си години той посвети цялата си любов и грижа на най-малките си дъщери.
В последния му път го изпратиха политици, колеги и приятели, които го помнят като достоен мъж с голямо сърце. Антон Станков не просто заемаше високи постове, той остави трайна и значима следа в историята на българското право.
