Въпросът за правото на родителите да вземат решения за здравето на своите деца се превърна в център на сериозен правен спор в Сливен. Отец Евгений и съпругата му, родители на девет деца, се оказаха в конфликт с държавната машина, след като отказаха задължителните ваксини за две от най-малките си деца, позовавайки се на съображения за безопасност. Реакцията на институциите бе бърза и категорична: едно от децата бе спрено от посещение в детската градина, а семейните помощи за двете деца бяха прекратени.
Първоначално семейството потърси защита в Комисията за защита от дискриминация (КЗД), но отговорът беше разочароващ – институциите не са нарушили закона. Непокорени, родителите обжалваха решението пред Административния съд в Сливен, което доведе до неочакван и значим обрат в делото, поставящ под въпрос логиката на здравните власти.
Съдът анализира ситуацията през призмата на равенството и административната логика. В решението си се посочва, че съществуват изключения за деца с медицински противопоказания, които им позволяват да посещават градина, дори и без ваксини. Тогава се задава фундаменталният въпрос: ако такива деца присъстват в заведението, защо присъствието на неваксинирано дете от други причини се счита за риск? Съдът заключава, че ако рискът е реален, той би трябвало да важи за всички неимунизирани, а избирателното допускане е форма на пряка дискриминация.
Интересен е и аргументът относно колективния имунитет. Докато Регионалната здравна инспекция твърдеше, че неваксинираните деца застрашават останалите, съдът разсъди по различен начин. Според съдебния състав, самата цел на ваксинацията е създаването на активен или пасивен имунитет, което означава, че ваксинираното дете по определение е защитено и не следва да бъде застрашено от съседното си неимунизирано дете.
Освен правните техническия, делото докосна и фундаментални човешки права. Съдът се позова на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, подчертавайки, че всяка медицинска интервенция трябва да се извършва само със свободно и съзнателно изразено съгласие на заинтересованото лице.
В крайна сметка, Административният съд отмени решението на КЗД, поставяйки край на административния натиск върху семейството. Този случай подчертава сложното напрежение между обществените здравни политики и индивидуалната свобода на избора, като напомня, че законът трябва да бъде прилаган последователно и без дискриминация.
