Лятната идилия по Южното Черноморие изглежда все по-често като картина с две лица. От една страна, виждаме ресторанти на първа линия, които предлагат лаврак за 25 евро, шопска салата за над 10 евро и десерти, започващи от 15 евро. От друга – хотели, които през делничните дни отчитат тревожен спад на заетостта, достигайки едва 50-60%. Това е с цели 15-20% под нивата от миналата година, въпреки че уикендите все още привличат повече посетители.
Ресторантьорите често оправдават високите си цени с „морската гледка“, „локацията“ и „обслужването“, твърдейки, че клиентът плаща не само за храната, но и за цялостното преживяване. Според Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма, всеки, който прекрачи прага на подобно заведение, е наясно с цените в менюто и сам избира дали да приеме тези „договорни отношения“. Но дали тази логика все още работи, когато празните маси през седмицата стават все повече?
Проблемът вече не е само ценови, той е и дълбоко вкоренен в изгубеното доверие. Ивелин Кичуков от Българската асоциация за туризъм е категоричен – потребителите са готови да плащат повече, но само ако насреща получат адекватно качество и отношение. Когато сметката не отговаря на преживяването, а е просто цена за близостта до морето, тогава туристите започват да търсят алтернативи – било то в по-скромни заведения или изцяло в други дестинации.
Примерът с Несебър е показателен за огромните ценови пропасти. Докато в новата част на града може да се обядва за 4-5 евро, със супи за 2 евро и основни ястия от 2,50 евро, то само на няколко улици в Стария град, по-близо до брега, същата шопска салата скача до 10,80 евро, а плато с морски дарове за четирима може да достигне 60 евро. Собственици на по-достъпни ресторанти, като Жанета Чингова, споделят, че разчитат на лоялни клиенти и оборот, поддържайки коректни цени през цялата година.
Качеството на обслужването е другият критичен фактор, който може да преобърне цялата почивка. Както отбелязва Румен Драганов, туристът взаимодейства с над 50 различни професии – от стюардесата до таксиметровия шофьор. Едно единствено лошо впечатление, създадено от рецепционист, сервитьор или граничен полицай, е достатъчно да помрачи цялото преживяване и да отблъсне посетителя от дестинацията завинаги.
В крайна сметка, оправданието за „гледката“ вече не е достатъчно. Българското Черноморие е изправено пред предизвикателството да възстанови доверието на своите гости. Ако не предложи адекватна стойност срещу цената и безупречно обслужване, рискува туристите да плащат само веднъж – и никога повече да не се връщат. Пустеещите делници са ясен сигнал, че е време за промяна.
