В съдебната практика съществува един необичаен и рядко прилаган механизъм – посмъртната съдебнопсихологическа експертиза. Това е инструмент, който позволява на правосъдието да „разговаря“ с починал човек, за да установи неговото психично състояние в определен период от живота му. Именно този необичаен път е избрал съдът в делото на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, който продължава да търси справедливост дори след смъртта си.
Историята е почти сюрреалистична: исковата молба на Петров пристига в прокуратурата в самия ден на неговото убийство, но няколко часа след като животът му е прекъснат на пътека в планината Витоша. Днес битката за обезщетение от 2 милиона лева се води от наследниците му – съпругата Мариана и дъщеря Диляна. Целта е да се докажат имуществените и неимуществените вреди, причинени от репресиите на държавата и дългите години на „гражданска смърт“, през които бизнесменът премина заради обвиненията в сагата „Октопод“.
Тъй като директен преглед е невъзможен, експертите ще се превърнат в детективи на човешката психика. Те ще анализират медицински досиета, лични писма и ще провеждат разпити с близки, приятели и лекуващи лекари. Целият този процес има една единствена цел: да се реконструира как точно арестът, публичните обвинения и затишният терор на дългия процес са разграли емоционалното състояние на човек, който приживе се определяше като горд и влиятелен.
Този метод не е уникален само за случая с Петров. Подобни „психологически разследвания“ са се прилагали и в други мрачни епизоди от българската криминална хроника. Например в случая „Петрохан“, където експертизата трябваше да разгадае мотивите за самоубийствата и убийствата в затворена общност. Подобен подход бе използван и при трагедията в Пловдив с семейство Тепавичаров, както и при случая с тийнейджъра Кристиян Младенов в Триград, където се търсеше отговор на въпроса дали отчаянието е довело до фаталния скок от скалата.
Алексей Петров вече има опит в побеждаването на държавната машина. Приживе той успя да осъди България в Страсбург, като Европейският съд за правата на човека призна, че правото му на справедлив процес е било грубо нарушено. Още преди смъртта си, наследниците му получиха първо обезщетение от 74 хиляди лева за незаконно обвинение, което е само предвкус на настоящата, много по-мащабна битка за реноме и финансова компенсация.
