Сливенско: Между традиционната тухла и недостига на лично пространство

sliven24
сливенско: между традиционната тухла и недостига на лично пространство

Жилищният фонд в област Сливен е огледало на определена епоха и архитектурен консерватизъм. С над 60 хиляди сгради, регионът притежава близо 3% от всички жилищни обекти в България. Макар броят на отделните жилища да бележи лек ръст, разпределението им остава силно поляризирано между градските центрове, където се намират 65.1% от тях, и селските райони, които обхващат 34.9%.

Когато става въпрос за материалите, тухлата е абсолютният господар в региона. Почти половината от сградите в областта са изградени от тухла с бетонна плоча, което е доминиращият модел в градовете (61.4%). В селата обаче все още е силно изразен традиционният стил с гредоред, който обхваща над 52% от жилищата. Забележително е почти пълното отсъствие на панелно строителство, което заема едва 0.4% от общия фонд.

Най-сериозният контраст се забелязва при личното пространство. Докато средната полезна площ на едно жилище е около 80 квадратни метра, разпределението на човек разкрива значителна разлика спрямо останалата част от страната. В Сливенско средно на едно лице се падат 36.7 кв. м, което е далеч под националния стандарт от 43 кв. м. Този дефицит се усеща равномерно както в градовете, така и в селата.

Структурата на домовете е предимно нискоетажна – над две трети от сградите са едноетажни, а тези с четири и повече етажа са изключително рядкост, обхващайки само 1.4%. Повечето семейства разполагат с две или три стаи (61.5%), макар че около една трети от жилищата в областта са по-просторни, с четири и повече стаи.

Времевият отпечатък върху региона е дълбок. Най-голям е делът на сградите, издигнати в периода между 1946 и 1960 година, което подчертава остаряването на жилищния фонд. В същото време темповете на ново строителство след 2021 г. са минимални, обхващайки едва 0.6% от общия брой обекти.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Как ниските води на Дунав се превръщат в енергиен риск?

Автор: Борислав Колев, „Климатека“ Ниските нива на Дунав, продължителната суша и екстремните горещини вече оказват влияние върху работата на ядрените електроцентрали в Югоизточна Европа. В края на юли АЕЦ „Пакш“ в Унгария започна да намалява производството и работеше с под 50% от общия си капацитет от 2 GW, след като […]