Предстоящият вот за държавен глава в България се очертава като политически маратон, в който финалната линия вероятно ще бъде пресечена едва на втори тур. Основната причина за това е прогнозираната ниска избирателна активност, която се очаква да остане под критичния праг от 50%. В тази сложна обстановка Илияна Йотова заема челна позиция като фаворит, но политическият анализатор доц. Милен Любенов предупреждава, че крайният резултат зависи от няколко ключови неизвестни.
Най-голямата въпросителна е свързана със стратегията на ГЕРБ. Партията е изправена пред дилемата дали да заложи на свой автентичен кандидат, или да потърси подкрепа за външна фигура. Според експерти, отказът от собствена номинация би бил сериозен тактически пропуск, който може да демотивира твърдото ядро на партията и да остави най-голямата опозиционна сила без директно представителство в битката за „Дондуков“ 2.
Паралелно с това, погледът е насочен и към „Възраждане“, чийто избор за кандидат също остава неясен. Тяхното решение ще бъде от решаващо значение за разпределението на протестния вот. В същото време формациите „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се подготвят да подкрепят Андрей Гюров, като се опитват да балансират между партийната лоялност и мажоритарния характер на президентските избори, оставяйки му пространство за лична кампания.
Ако се стигне до балотаж между Андрей Гюров и Кандев, мобилизацията на гласоподавателите ще се превърне в истинско предизвикателство. Прогнозите сочат, че при такъв сценарий патриотично настроените избиратели биха предпочели Илияна Йотова, докато голяма част от симпатизантите на ГЕРБ вероятно ще изберат да не гласуват, което допълнително би усложнило ситуацията и би променило изхода от вота.
За управляващата коалиция тези избори не са просто процедура, а първият сериозен тест за тяхната електорална тежест. Евентуална победа на техен кандидат би била възприета като вот на доверие за кабинета. От друга страна, опозицията е принудена да търси нови пътища за влияние, излизайки от тяснопартийните рамки и изграждайки по-широки коалиционни мостове, за да привлече разочарованите гласоподаватели и да се превърне в реална алтернатива.
