
Българската политическа сцена отново доказа, че принципите са последното нещо, което интересува управляващите, когато на карта е заложена властта. Последните събития в Народното събрание, свързани с избора на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), разкриха една неочаквана и смущаваща близост между формации, които доскоро не криеха острата си враждебност една към друга.
Гласуването за 11-те нови членове на съдебния орган бе подкрепено от коалицията „Прогресивна България“, заедно с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Този съюз изглежда повече от парадоксален, имайки предвид, че само преди месеци тези политически сили си разменяха тежки обвинения – от етикети като „шарлатани“ до взаимни нападки за национално предателство и обслужване на чужди интереси.
Най-голямото притеснение обаче не идва от самата коалиция, а от профилите на избраните лица. Сред новите членове на ВСС попадат фигури, чието минало е тясно свързано със скандални казуси, включително тези, касаещи разследвания около сектата в Петрохан. Назначаването на хора, които са били обект на публични въпросителни относно тяхната обективност и действия в миналото, поставя под сериозно съмнение идеята за истинска съдебна реформа.
Прави впечатление и рязката промяна в реториката на премиера Румен Радев. Човекът, който преди време определяше случая „Петрохан“ като „зловещ символ на разградената държава“ и настояваше за пълна прозрачност, днес изглежда напълно комфортно с легитимирането на лица, свързани със същите тези процеси. Вместо да достигне до дъното на скандалите, както обещаваше, настоящото управление сякаш се настани удобно в него.
В крайна сметка, действията на политическите лидери показват една тъжна реалност: съдебната реформа се използва като параван за подмяна на кадри. Целта не е справедливост, а замяна на „чуждите хора“ със „свои“, без значение от моралната цена. Гражданите остават свидетели на поредното разочарование, в което политическото оцеляване е по-важно от обществения интерес.
