
Инцидентът между председателя на Народното събрание Михаела Доцова и журналистката Соня Колтуклиева бързо ескалира от спор за сигурност до предизборен политически спектакъл. Вместо да остане в рамките на разследване на конкретни действия, случката се превърна в арена за остри обвинения и защити, разкривайки дълбоки пукнатини в политическия пейзаж на България само дни преди важни избори.
Депутатите от „Прогресивна България“, Стоян Тричков и Нихал Йозерган, застанаха твърдо зад Доцова, отправяйки сериозни критики към поведението на Колтуклиева. Тричков определи действията на журналистката, включително отварянето на врата на охраняван автомобил и превръщането на брифинги в „панаири“, като далеч от професионалната журналистика. Според него, подобно поведение не само принизява професията, но и служи за изпълнение на „поръчки за омаскаряване на политически опоненти“.
Нихал Йозерган, бивша журналистка и настоящ депутат, надгради тези аргументи, поставяйки под въпрос границата между журналистиката и „предварително режисирания политически сценарий“. Тя изрази недоумение как един български журналист би си позволил да пробие охранителен периметър, да гони автомобил на втория човек в държавата и агресивно да отваря вратата му, обръщайки се на „ти“. За нея това е „брутално и абсолютно недопустимо незачитане“ на държавната институция и грубо погазване на журналистическия етичен кодекс.
Особено внимание беше обърнато на действията на НСО. Йозерган подчерта, че в други страни подобни действия биха довели до отнемане на акредитация и незабавна реакция от страна на охраната. Тя изтъкна, че служителите на НСО разполагат с части от секундата, за да преценят ситуацията и да действат съгласно протокола, без да могат да гадаят намеренията на провокатора. Въпросът за евентуална несъразмерна сила от страна на охранителя, макар и важен, трябва да се разследва обективно, без предварителни присъди.
Двамата депутати обвиниха ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ, че използват инцидента за политическо сближаване и общи атаки срещу Доцова. Според тях, това е „зле скалъпен опит за политическо отстраняване“ и „обмислена и зле режисирана медийна каскада“, целяща да създаде изкуствено напрежение преди изборите. Те видяха в това „брутален двоен стандарт“, тъй като същите политически сили в миналото са призовавали за изчакване на проверки в случаи, засягащи техни членове, докато сега настояват за незабавна оставка.
В крайна сметка, случаят Доцова-Колтуклиева повдига въпроси не само за границите на журналистическата свобода и протоколите за сигурност, но и за политическата етика и инструментализирането на инциденти за предизборни цели. Вместо да се търси обективната истина, фокусът се измества към създаване на медиен шум и пренасочване на общественото внимание от други, по-неудобни теми, превръщайки парламентарния живот в театър, където сценарият е писан от политически интереси.
