За американските шофьори настъпи дългоочакваното облекчение – средната цена на галон бензин най-накрая падна под психологическата граница от 4 долара. Този спад, който не се е случвал от март насам, бележи важна промяна в тенденциите на горивния пазар отвъд Океана, макар че регионалните разлики остават огромни. Докато в Южна Каролина цените са свалили до 3,58 долара, в Калифорния потребителите все още се борят с нива от 5,64 долара.
Двигателят зад това поевтиняване не е икономически, а политически. Ключов фактор се оказа подписването на споразумение между президента Доналд Тръмп и Иран. Сделката предвижда Техеран да разреди своя високообогатен уран, в замяна на което тежките американски санкции ще бъдат напълно премахнати. Този дипломатически пробив създаде прозорец от 60 дни за преговори, въпреки че Вашингтон запазва твърдата си позиция и готовността за военни действия, ако процесът се провали.
Реакцията на финансовите пазари беше светкавична. Цената на американския суров петрол се срина с 14% само за един месец, достигайки 80 долара за барел веднага след обявяването на договора. За да се разбере мащабът на колебанията, трябва да се припомни, че в пика на конфликта цените достигаха 120 долара, докато преди военните сблъсъци се търгуваха около 67 долара.
Въпросът, който вълнува българските водачи, е кога този ефект ще се отрази и у нас. Отговорът се крие в сложната логистична верига. Голяма част от световния петрол преминава през стратегическия пролив Ормуз, където трафикът беше блокиран. Сега са нужни седмици, за да се изчистят опашките от танкери, които чакаха гаранции за безопасно преминаване през Персийския залив.
Освен логистиката, съществува и технологично забавяне. Петролните рафинерии планират своите покупки с поне един месец напред. Това означава, че в момента те все още преработват запаси, купени при по-високи цени. Едва след като тези скъпи количества бъдат изчерпани и новите, по-евтини сортове стигнат до европейските заводи, ще видим реално намаление на цените на бензиностанциите в България.
