Представете си място, където земята буквално диша огън. В Турция, близо до средиземноморското крайбрежие, се намира планината Янарташ, известна още като „горящият камък“. Тук от хилядолетия пламъци избиват директно от скалите, създавайки сюрреалистична гледка, която става още по-впечатляваща след залез, когато огнените езици осветяват нощния пейзаж.
Тайната на тези „вечни огньове“ не е магическа, а химична. Основният двигател на пламъците е метанът, който съставлява около 87% от газовата смес. Най-интересното обаче е произходът му: докато част от газа идва от разграждане на органични вещества, значителна част се ражда чрез процес, наречен серпентинизация. При него водата реагира с богати на желязо скали дълбоко в земната кора, създавайки въглеводороди без никакво участие на живи организми.
Това явление е от огромен интерес не само за геолозите, но и за астрономите. Възможността метан да се образува без биологично участие дава важни насоки при изследването на планетата Марс, където учените търсят подобни обяснения за наличието на газ в атмосферата на Червената планета.
Дълго преди науката да обясни тези процеси, древните хора са превърнали пламъците в легенда. Смята се, че именно Янарташ е вдъхновил мита за Химера – ужасяващото огнедишащо чудовище с части от лъв, коза и змия. Според преданията, геройството на Белерофонт, яздящ крилатия кон Пегас, е сложило край на терора на чудовището, като го е погубил с разтопено олово.
Духовната връзка с огъня е била толкова силна, че в района са издигнали светилище в чест на Хефест – бога на ковачите и огъня. Разположена близо до античния град Олимпос, планината Химера днес остава уникален мост, където геологията, древната митология и модерната наука се срещат в един-единствен, неугасващ пламък.
