Футболният свят загуби една от своите най-светли звезди. Кевин Кийгън, човекът с неугасима енергия и легендарна усмивка, си отиде на 75 години. След тежка и изтощителна битка с рака, двукратният носител на „Златната топка“ затвори очите си, заобиколен от най-близките му хора – съпругата и двете му дъщери.
Историята на Кийгън не е просто спортна биография, а истинска приказка за волята. Роден в семейство на миньор през 1951 г., той не е минал през лъскави академии. Като дете той е използвал количката на брат си за футболна врата, упражнявайки точността си в двора, преди скромният му старт в регионалните лиги да го отведе до Скънторп Юнайтед.
Истинският му възход започва през 1971 г. в Ливърпул. На „Анфийлд“ той се превръща в истинско торнадо, впечатлявайки света със скоростта и инстинкта си за гол. С 100 отбелязани гола в 323 мача, Кийгън помага на „червените“ да доминират в Англия и Европа, спечелвайки три титли, Купата на страната и историческата първа Купа на европейските шампиони през 1977 г.
Европа става твърде малка за амбициите му, което го отвежда в Хамбургер. В Германия той не само печели Бундеслигата, но и достига до върха на индивидуалното признание, завоювайки „Златната топка“ две години подред – през 1978 и 1979 г. Тогава Кийгън е символ на перфектния нападател.
За феновете на Нюкасъл обаче той винаги ще бъде „Крал Кев“. Неговата връзка с града е почти мистична – той го води първо като играч, а след това и като мениджър, връщайки „Свраките“ в елита и превръщайки отбора в един от най-зрелищните през 90-те години. Дори когато титлата през 1996 г. остава на косъм, авторитетът му остава непоклатим.
Кийгън остави своя отпечатък и като капитан и селекционер на Англия, изигравайки 63 мача и вкарвайки 21 гола за националния тим. Неговата борба с болестта, която достигна четвърти стадий през юни, беше водена със същия дух, с който играеше на терените. Днес футболът губи легенда, но историята запазва името на един от най-обичаните синове на английския спорт.
