
Колко е жесток футболът? Турция намери отговора в Лос Анджелис, където записаха една от най-драматичните победи в историята на своите участия на световни първенства, само за да разберат, че това не е достатъчно. Победата с 3:2 над домакините САЩ беше емоционален взрив, който обаче не успя да промени математическата реалност – турците си тръгват към дома.
Мачът започна с истински шок за гостите. Остин Тръсти ги удари още в третата минута, вкарвайки гол, който остана в историята не само заради резултата, но и защото стана 173-тият на Мондиал 2026, счупвайки рекорда за най-много попадения в едно световно първенство. Но вместо да се срутят, турците показаха характер. Младият талант Арда Гюлер бързо върна резултата, а Оркун Кьокчю и вовсе обърна мача преди почивката.
Втората част донесе нова доза напрежение. САЩ, водени от Маурисио Почетино, бяха в позиция да експериментират, тъй като вече бяха гарантирали лидерството в група D. Домакините ротираха състава си, като оставиха Кристиан Пулишич на пейката в началото и щадиха играчи с жълти картони. Въпреки това, Себастиан Берхалтер успя да изравни, връщайки американците в играта.
Развръзката дойде в най-крайния възможен момент. В добавеното време, отново благодарение на визията на Гюлер, Каан Айхан от Галатасарай постави точката в края на срещата. Турция спечели с 3:2, доказвайки, че притежават класа за големи сцени, макар и да го направиха твърде късно, за да се спасят.
Паралелно с този трилър, в Санта Клара се изигра един много по-прагматичен двубой. Австралия и Парагвай завършиха 0:0, резултат, който беше напълно удовлетворителен за „кенгуруто“. Австралийците си осигуриха второто място в групата, докато Парагвай остана с надеждата да продължи като един от най-добрите трети отбори.
Крайната картина на група D остави САЩ на върха с 6 точки, следвани от Австралия и Парагвай с по 4. Турция, въпреки последната си победа, завърши последна с 3 точки. Южноамериканците от Парагвай се възползваха от ключовата си победа над Турция в предишния кръг, за да останат в надзора на турнира.
За турския национален тим това беше завръщане на световната сцена след 24 години чакане. Макар и без билет за елиминациите, отборът на Винченцо Монтела си тръгва с високо вдигнати глави, оставайки с горчивия урок, че на Мондиал всяка секунда закъснение в реакцията може да бъде фатална.
