Депутатите в Народното събрание приеха ключови промени в Закона за здравето, които променят начина, по който България ще реагира при бъдещи епидемични кризи. Основната цел на тези законодателни корекции е да се създаде ясна правна рамка за ограничаване на COVID-19 след изтичането на извънредното положение на 13 май.
Вече няма да бъде възможно здравният министър еднолично да обявява извънредна епидемична обстановка. Тази тежка политическа и административна отговорност преминава директно в ръцете на Министерския съвет, който ще взема окончателните решения като колективен орган, което гарантира по-широко разпределение на политическата отговорност.
Процесът по обявяване на такава обстановка ще бъде строго структуриран. Всичко започва с официално предложение от министъра на здравеопазването, което задължително трябва да се базира на детайлен анализ на риска, изготвен от държавния здравен инспектор.
За да се избегнат субективните решения, бяха одобрени осем конкретни критерия. Те ще служат като обективна основа за определяне дали е необходимо да се обяви извънредна ситуация, независимо дали тя ще обхвана цялата страна или само отделен регион.
Що се отнася до личните ограничения, законът остава строг по отношение на заразните заболявания. Всички лица, които са болни, ще подлежат на задължителна изолация, а техните доказани контакти ще бъдат поставени под карантина, за да се спре разпространението на вирусите.