Европейският съюз се опитва да преосмисли своите граници, като въвежда концепцията за „асоциирано членство“. Този нов хибриден модел се разглежда като стратегически среден път между пълноправното членство и статута на страна кандидат, предоставяйки гъвкавост на държави, които споделят ценностите на Брюксел, но не могат или не желаят да станат пълни членове на блока.
В тази нова посока вече се забелязват Австралия и Нова Зеландия. Роберта Мецола, председателят на Европейския парламент, подчерта в интервю, че съюзът има силен интерес да сближи отношенията си с партньори, които имат сходни приоритети, особено в епоха на глобална несигурност, когато наличието на надеждни съюзници е от критично значение.
Основните стълбове на това бъдещо сътрудничество биха били разширяването на търговските връзки, сигурният достъп до критично важни суровини и синхронизирането на правните рамки. Пример за това е стремежът към общи регулации за социалните мрежи и по-ефективна защита на непълнолетните в дигиталното пространство.
Пътят към този модел бе проложен от Канада, след като Урсула фон дер Лайен предложи подобен статут за Отава. Канадската страна, водена от Марк Карни, търси алтернативи и по-тясно взаимодействие с други „средни сили“, за да смекчи икономическия натиск и високите мита, наложени от администрацията на Доналд Тръмп в САЩ.
Въпреки че Вашингтон възприе хода като потенциално враждебен, Брюксел категорично отрича всякакви намерения за конфронтация. Европейската комисия и Мецола подчертават, че целта е изграждане на обща сила и сътрудничество, базирано на ясни правила, без това да засяга отделно отношенията със САЩ.
