В полите на Стара планина, където всеки камък шепне древни истории, се намира едно село, което неотдавна отбеляза своя 330-годишен юбилей. Нейково, сгушено сред зелени хълмове, не е просто сбор от къщи, а жив организъм, пулсиращ с вековни традиции и несломим дух. Този празник събра хора от близо и далеч, за да почетат корените си и да си припомнят пътя, изминат от техните предци.
През далечната 1696 година, когато Османската империя все още властвала над българските земи, едно смело сърце на име дядо Нейко повело група сънародници от Севлиевско. Търсейки убежище след Второто Търновско въстание, те се отправили на юг, присъединявайки по пътя си хора от Търновско и Еленско. Тази одисея ги отвела до местността „Минълото“, където намерили временно спасение и положили основите на своето ново селище.
С годините селището растяло, а между 1725 и 1728 година жителите му взели съдбоносното решение да се преместят на днешното място. Оттогава до наши дни, в знак на почит към своя основател и водач, селото гордо носи името Нейково. Неговата история е грижливо събирана и пазена, като кметът Христо Колев, отдал над десет години на проучвания, разказа вълнуващи подробности за този забележителен път.
Празничната програма беше истинско огледало на живата традиция. Децата на Нейково, с техния ентусиазъм и чисти гласове, внесоха свеж полъх, а емблематичните „Нейковски баби“ развълнуваха всички с автентична седянка. Техните народни песни, изпети с любов и мъдрост, пренесоха присъстващите назад във времето, показвайки как битът и културното наследство се предават от поколение на поколение, съхранявайки уникалната идентичност на Нейково.
330 години не са просто цифра, а свидетелство за устойчивост, общност и непоколебима вяра. Нейково е пример за това как паметта за миналото може да бъде мост към бъдещето. Когато децата учат историите на своите деди, а традициите продължават да живеят в техните сърца, едно село никога не умира. То продължава да пише своята история, година след година, век след век, втъкана в българската земя.
