Случаят с Ива Михайлова се превърна в истински граничен ребус, който поставя под въпрос ефективността на дигиталните системи за контрол между България и Северна Македония. Докато младата жена се намира физически на българска територия, официалните регистри и на двете държави мълчат за нейното преминаване. Тази ситуация създаде напрежение по оста София-Скопие, като властите в съседната държава вече настояват за нейния арест и екстрадиция.
Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ Антон Златанов внесе допълнителна доза мистерия в казуса. В телевизионно интервю той беше категоричен, че българските гранични органи не са допуснали никакви нарушения при изпълнение на задълженията си. Въпреки това, Златанов призна, че в системата липсва запис за влизането на Михайлова през официалните пунктове. Най-интригуващото му изказване бе признанието, че има информация как е станало преминаването, но към момента не може да я сподели публично поради течащата проверка.
От своя страна, Ива Михайлова и нейният юридически защитник поддържат коренно различна версия. Те твърдят пред медиите, че преминаването на границата е станало напълно легално, като са използвани личните документи на жената – както българската, така и македонската ѝ лична карта. Това твърдение обаче влиза в пряк разрез с данните от Скопие, където министерството на вътрешните работи официално заяви, че няма регистрирано излизане на лицето от страната през нито един пункт.
Дипломатическият и правен натиск от страна на Северна Македония се засили, след като Интерпол-Скопие изпрати официално искане за международно издирване и задържане. Причината за това е наказателно преследване, свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата в град Кочани. Българското Министерство на вътрешните работи потвърди получаването на сигнала, но уточни, че към момента липсва издаден „червен бюлетин“, който да изисква незабавни действия по установяване на местонахождението ѝ.
Казусът опира и до сериозни конституционни гаранции. Като притежател на българско гражданство, Михайлова се ползва със закрилата на основния закон, според който предаването на български граждани на друга държава е възможно само при стриктно спазване на международни договори. Докато институциите продължават да изясняват обстоятелствата, основният въпрос остава без отговор: как един човек може да премине строго охранявана граница, без да остави никакъв цифров отпечатък в официалните бази данни?
