Често се създава впечатление, че всяко разследване в медиите автоматично води до проверка от страна на Сметната палата. В действителност обаче институцията е ограничена от закона, който не позволява самосезиране въз основа на публикации. Според Лиляна Младенова, шеф на дирекция „Конфликт на интереси“, за да бъде едно дело успешно в съда, е необходим официален сигнал, а не просто медийно отразяване.
Тази правна рамка остава непроменена дори и с въвеждането на Закона за противодействие на корупцията през 2023 г. Това означава, че без конкретна жалба или сигнал, Сметната палата не може да стартира процедури само защото даден случай е станал популярен в пресата.
Основната дейност на институцията е фокусирана върху анализа на декларациите за имущество и интереси. Важен детайл тук е задължението на публичните личности да декларират всички разходи, които не са покрити от техните собствени средства или от бюджета на организацията, в която работят. В тази категория попадат и всички пътувания, финансирани от трети страни.
В момента Сметната палата е активна по няколко фронта. Вече е сигнализирана Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за проверка на четирима души, сред които бившата шефка на НДК Андрияна Татарова и един директор на гимназия от Добрич. Паралелно с това, дирекция „Публичен регистър“ анализира декларациите, подадени до 15 май.
Случаят с директора в Добрич е показателен за специфичния вид корупция в по-малките градове. Лиляна Младенова обясни, че обявяването на конкурси с изключително кратки срокове често е стратегия за назначаване на доверени лица, което в местен мащаб се възприема като сериозен проблем, въпреки че може да изглежда незначително на национално ниво.
