Международният валутен фонд (МВФ) представи актуализирана картина на българската икономика, която е далеч от оптимистична. В най-новия си доклад от поредицата „Световни икономически перспективи“, експертите на фонда коригираха очакванията си за страната ни в посока надолу по отношение на растежа и нагоре по отношение на ценовия натиск.
Според новите данни, Брутният вътрешен продукт на България се очаква да нарасне с 2,6%, което е понижение спрямо пролетната прогноза от 2,8%. Същевременно инфлационните процеси се оказват по-упорити от предвиденото – очаква се средногодишно поскъпване от 4,9%, което значително надхвърля първоначалните предвиждания за 3,8%.
Един от най-сериозните сигнали в анализа касае дефицита по текущата сметка. МВФ прогнозира, че той ще достигне 8% от БВП, което е двойно повече от предишните очаквания. Това развитие поставя въпроси пред външната устойчивост на икономиката ни и потенциално по-голяма зависимост от външно финансиране в бъдеще.
Въпреки че българската икономика се развива с по-бързи темпове от средните за еврозоната, цената на този растеж е по-висока инфлация. За разлика от страните в еврозоната, където се очаква постепенно укротяване на цените, у нас те ще останат под напрежение и през 2027 г. с прогнозирано ниво от 4,8%.
Ситуацията в региона е смесена. Докато Румъния е изправена пред риск от рецесия със свиване на икономиката от 0,5% и висока инфлация, Сърбия демонстрира завиден икономически подем с прогнозиран ръст от 3,3% за тази година. Гърция от своя страна запазва стабилен, но нисък темп на растеж.
Все пак, на фона на тези предизвикателства, пазарът на труда остава относително стабилен. МВФ не предвижда сътресения при заетостта, като очаква безработицата да се задържи на нива от около 3,3% – 3,4%, което е добра новина за работещите в страната.
Тези прогнози поставят държавните финанси в трудна позиция при изготвянето на бюджетната рамка за следващите години. Разминаването между оценките на финансовото министерство и международните институции подчертава високата степен на несигурност в икономическата среда, която изисква особена предпазливост при планиране на държавните разходи.
