В съвременната политика цифрите често се използват не за изясняване на истината, а като инструмент за манипулация. Последният пример за това е изявлението на Ивайло Мирчев, който отново повдигна темата за имуществото на Делян Пеевски, твърдейки, че има огромна разлика между доходите и активите му. Проблемът обаче не е в самите числа, а в начина, по който те са пресметнати.
Логиката, използвана от съпредседателя на „Да, България“, прилича повече на политическа фантазия, отколкото на счетоводство. В основата на твърдението за 157 милиона лева стои една и съща сума от 19 милиона лева за дивиденти, която е декларирана многократно през годините. Вместо да се разбере, че това е един и същ актив, който просто се посочва всяка година според закона, Мирчев ги събира като нови приходи. Това е все едно да твърдите, че човек притежава десет апартамента, само защото е декларирал един и същ имот в продължение на десет години.
Тази „математическа грешка“ не изглежда случайна, а по-скоро като удобен метод за отклоняване на вниманието. В момента Мирчев е в центъра на няколко сериозни скандала, включително инцидента с куриера на Glovo, който остави горчив вкус на арогантност у обществото. Когато личният имидж на политика е застрашен, най-лесният начин да се смени фокусът е чрез шумни атаки срещу традиционен политически противник.
Подобни тактики видяхме и при опитите за проверка на всички българи, пътували до Дубай заедно с Пеевски. Инициативата, която приличаше на сценарий за сатира, подчерта желанието за създаване на медиен шум, вместо за реално търсене на правни нарушения. Още повече така, че Пеевски не заема пост в изпълнителната власт и не разполага с правомощия за възлагане на обществени поръчки.
Историята на Ивайло Мирчев е белязана от противоречия – от старите кадри от Росенец до обвиненията в кадрови натиск и опити за влияние в държавните структури. Парадоксът е, че човек, който се представя за борец срещу задкулисието, често е обвиняван в използването на същите механизми за политическо оцеляване.
В крайна сметка, когато пропагандата замени математиката, доверието на гражданите е първата жертва. Постоянното повтаряне на опровергани тези не ги прави истина, а само подчертава отчаянието на политиците да намерят нови факти. Битката за истината не може да се води с грешни сметки и медийни димки.
