
Високите цени по родните пазари вече не са просто икономически въпрос, а симптом на дълбоко вкоренен манталитет. Докато веригите и местните производители често се оправдават с глобалната инфлация, потребителите все по-често откриват, че границата е единственото спасение за техния бюджет. Личният опит на разочаровани купувачи, споделен в социалните мрежи, разкрива абсурдната реалност на българския пазар, където понятието „родно производство“ се превръща в лукс, достъпен за малцина.
Сравнението на цените между България и съседна Сърбия е стряскащо. Низа от 100 сушени чушки на софийски или пловдивски пазар се предлага за невероятните 80 евро, което прави по 80 евроцента на бройка. В същото време, само на 40 минути път от границата, в град Пирот, ситуацията е коренно различна. Там низа от 120 чушки, сушени по традиционна технология на въздух, струва едва 18 евро. Дори с включените разходи за гориво, разликата в крайната сметка остава драстична в полза на сръбския пазар.
Проблемът обаче не се изчерпва само с цифрите, а се крие и в отношението към клиента. Българският търговец често посреща критиката за високите цени с грубост и ирония, съветвайки купувачите сами да си произвеждат стоката, ако им е скъпо. В контраст на това, в Сърбия търговците все още залагат на гостоприемството и жестовете на внимание. Не е рядкост към покупката да получите бонус, като домашен червен пипер или допълнително количество стока, което прави пазаруването там не само икономически изгодно, но и човешко.
Тази тенденция на „пазарен туризъм“ не се ограничава само до зеленчуците. Масова практика стана българите да пътуват до Гърция за ваксини, до Турция за облекло, козметика и лекарства, и до Сърбия за основни хранителни продукти като яйца и месо. Когато домашните яйца в съседната държава се продават по 20 цента, а у нас цените са значително по-високи, призивите за подкрепа на българското производство започват да звучат кухо и нелогично за обикновения потребител.
В крайна сметка, докато стремежът към бърза и огромна печалба доминира над търговския нюх и уважението към купувача, българският потребител ще продължи да гласува с портфейла си извън пределите на страната. Изглежда, че патриотизмът на пазара свършва там, където започва откровената спекула и липсата на елементарна пазарна логика. Вместо да привличаме клиенти с качество и достъпност, ние ги прогонваме с арогантност и непосилни цени.
