
Предстоящият бюджет за 2027 г. не е просто суха сметка на държавните разходи, а стратегически опит за стимулиране на демографията и повишаване на жизнения стандарт. Основният акцент на новата финансова рамка, която вече премина първото си четене в парламентарната комисия по труда и социалната политика, е насочен към директната подкрепа на родителите и социално слабите групи, с общ бюджет за ведомството от над 2,357 млрд. евро.
За работниците най-осезаемата промяна ще бъде в доходите – от 1 януари минималната работна заплата се планира да достигне 660 евро. Паралелно с това се предвижда значително подобрение в социалните плащания: обезщетенията за отглеждане на дете до две години ще скочат на 450 евро, а дневното обезщетение за безработица ще се увеличи от 9,21 на 13 евро. За да се обхват по-широк кръг от нуждаещи се, подоходният праг за семейните помощи се вдига с 35 евро, а новата линия на бедност (443 евро) ще доведе до допълнително финансиране от 114,3 млн. евро за социално подпомагане.
Истинската революция обаче идва при данъчните облекчения. Държавата предлага сериозен „данъчен щит“ за родителите, като сумите за облекчения нарастват до 5000 евро за едно дете, 10 000 за две и до 15 000 евро за семейства с три или повече деца. Особено внимание е отделено на децата с увреждания, за които облекчението достига 12 000 евро. Въвежда се и нов механизъм за възстановяване на разходи за здраве, образование и спорт, който може да достигне до 6000 евро за многодетните семейства. Дори хранителните ваучери получават надграждане – максималният им размер се вдига до 200 евро месечно.
Бюджетът залага и на професионалното развитие и сигурността на бюджетните служители. Докато повечето структури ще видят ръст в заплатите от 5%, за педагогическите специалисти е предвиден по-висок скок от 7,5%. За пенсионерите се планира индексиране по швейцарското правило, за което са заделени над половин милиард евро. Освен това, държавата продължава да компенсира високите цени на електроенергията с бюджет от близо 635 млн. евро.
От макроикономическа гледна точка правителството очаква растеж от 2,5% при инфлация от 4%. За да се балансират разходите, се предлага въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, а таванът на новия държавен дълг е фиксиран на 8,6 млрд. евро. Общите задължения на страната ще се движат около 31,4% от БВП, което показва стремеж към фискална стабилност въпреки големите социални инвестиции.
Въпреки оптимизма, проектът не остана без критики. Социални организации като Националната мрежа за децата предупреждават, че липсва конкретен план за най-уязвимите групи и децата, преживяли насилие. Според тях, макар сумите да изглеждат големи, многодетните семейства остават в зоната на риск от бедност, което налага по-прецизно разпределение на средствата за закрила.
