Мария Статулова, емблематичното лице на българското кино и театър, наскоро отбеляза своя 73-ти рожден ден. За почитателите на изкуството тя не е просто актриса, а личност, която определя себе си чрез способността да бъде „още по-човек“. Нейният път е белязан от дълбока емоционалност и отдаденост, които нейният син, Дани Радичков, заедно с екипа на Светослав Драганов и Иван Чертов, успяха да уловят в документалния проект „Скъпа Мария“.
В центъра на този разказ стои моноспектакълът „Надежда сляпата“ по пиесата на Боян Папазов. За Статулова това не е просто поредната роля, а дългогодишен процес на вътрешно съзряване. Първоначално тя не се чувства готова да пресъздаде съдбата на незряща жена, вярвайки, че за подобна дълбочина са нужни лични преживявания, радости и болки. Едва години по-късно, обогатена от житейския си опит, тя успява да вдъхне автентичен живот на своята героиня.
Силната връзка между актрисата и нейната героиня се допълва от срещите с хора, които живеят в свят на тишина и допир. Мария споделя как разговорите с незрящи хора, като Даниела от Дряново, са променили възприятията ѝ за света. Тези моменти на истинска близост и човешка топлота са точно това, което Статулова нарича своя „мярка за любов“ – способността да подадеш ръка и да чуеш човека срещу себе си.
Филмът не пропуска и златните години на Сатиричния театър, където Мария се учи от колоси като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Невена Коканова. Тя описва тези срещи не просто като работа, а като споделена съдба. Уроците по дисциплина и колегиалност, дадени от големите актьори, са останали в нея като обеци за цял живот. Парцалев, Калоянчев и останалите от това поколение не само са изграждали роли, но са създавали общност, в която театърът е бил истинско убежище.
Днес Мария Статулова продължава да бъде вдъхновение. Нейният ежедневен ритъм – от грижите за дома и цветята до интензивните репетиции – показва една жена, която не се страхува да бъде истинска. За нея всяка среща е възможност за обогатяване, а всяка роля – нов начин да разбираме човешката природа. Както самата тя казва, стремежът е винаги един: да останеш човек, независимо от обстоятелствата.
